14.09.2012 г.

Лято на загуби

Изумително е как за броени седмици нещата се промениха. Разни хора идват и си отиват и това е нормално, но когато хора, които на практика винаги са били част от живота ти, го правят, вече е друго.

Трудно ми е да приема, че повече няма да го видя, точно него, който е толкова важен за мен. Че няма да седим на дивана, прегърнати; че няма вече да ядем шоколадови бонбони; че няма да пече картофи и няма да ми пуска последните си записи от камерата… Той е човек, който искам винаги да е до мен, а повече няма и това е завинаги, чак до края на моя живот. И ми е трудно да го приема, и само мисълта за това ме ужасява.

Разни други пък изглежда като да ме изхвърлиха от живота си за една нощ, с почти неразбираема лекота, а трети сега се появиха. И аз, честно, нямам никакви очаквания, само си стоя и гледам какво ще стане. И с този текст също нямам нищо предвид, той е просто нещо, което си мислех по-рано днес.

0 коментара:

Публикуване на коментар