7.11.2012 г.

На кино по анцуг

Пак го направих, отидох на кино по анцуг. Само че този път прожекцията не беше в някой лъскав и засукан мол, за посещението на който граждани са облекли най-празничните си дрехи. Следователно скандализирането не бе толкова отявлено. Нещо повече, въпреки белите странични ленти, които се спускаха по дължината на краката ми, аз твърдя, че не изглеждах най-безумно. Ни най-малко. Около ми имаше наистина причудливи персонажи, а и как би могло да е иначе, след като филмът беше документален за творчеството на Уди Алън. 

Кой нормален би прекарал неделната си вечер в стара и прашна зала и в компанията на невротичен режисьор - прожектор и с профил 4/6? Не и аз, не и с дънки.

Всичко това е в кръга на шегата. Посетителите бяха чудесни, в смисъл - колоритни в рамките на допустимото. А филмът? Ох, ами какво да кажа за филма, той беше най-доброто възможно преживяване за неделя вечер (мда, една от тях съм :).

"Уди Алън: Документално" проследява кариерата на заклетия нюйоркчанин от 50-те години на миналия век, та чак до последния му филм. Не мога да кажа, че научих кой знае какво ново за него, понеже след "Уди за Алън: Аз пиша чрез филми" е трудно. И все пак началото на кариерата му като комик ми бе съвсем неизвестно. Оказа се, че той бил срамежлив до степен, че на няколко пъти преди скечове, повръщал от притеснение. Освен това коментарите по негов адрес от актьори и колеги няма къде другаде да се видят. Наистина чудесен филм. Радвам се, че е включен в програмите на Sofia Independent Film Festival и "Киномания".

А аз се връщам към филмите му, защото както се оказа, има поне няколко бисера, които съм изпуснала.

0 коментара:

Публикуване на коментар