6.04.2013 г.

Как романът Holes стана "Съкровището от Зеленото езеро" (задкулисно)

Засичам Holes в различни книжни класации от няколко години и всеки път решавам, че сигурно нещо й има, щом за 10+ години никой не я е издал на български. Или е много американска, или е морално остаряла, абе - все нещо! Междувременно у мен попада друг роман на Луис Сакър - The Cardturner: A Novel about a King, a Queen, and a Joker, който аз изчитам. И се оказва горното - книгата е абсолютно неподходяща за нашия пазар. От онези, които няма как да продадеш на тийнейджъри, дето си падат предимно по supernatural creatures и не рискуват току-така. Причината? Основната й тема е бриджът. Чакай малко, наистина ли в Америка още играят бридж? Ровя се, чета, търся и научавам, че не, като цяло не играят. Просто Луис Сакър решава да напише YA книга за любимата си игра с ясното съзнание, че никой вече дори не знае правилата й. И понеже е безумно известен, даже литературният му агент не успява да го спре.

Както и да е, The Cardturner не става и аз се отказвам. Обаче си давам сметка, че този автор е наистина голяма работа. Има повече от 20 детски и тийнейджърски книги, като за Holes е получил медал "Джон Нюбъри", Национална книжна награда, "Фликър тейл" и още дузина отличия. А и извън проблема с темата, романът за бриджа всъщност е готин. Решавам да пробвам с Holes и си я поръчвам за четене. От литературната агенция ми казват, че имат екземпляр и мога да го взема веднага. Ах, значи все пак книгата е проучвана от някого и не е била одобрена... Първоначалните ми съмнения, че нещо не й е в ред, вземат превес, зарязвам я у нас и през следващите седмици не се сещам за нея. После, в една дъждовна утрин ритам вратата без да искам, чупя си пръста на крака и чувам: "30 дни на легло". Нататък историята е ясна, пък и ми омръзна да пиша вече, така че с две думи: търкаляйки се в леглото, все пак прочитам Holes и много ми харесва! :-) След мен я прочита и шефката и - о, богове - също много й харесва! Решаваме - ще я издадем - и по книгата започва да се работи...

Резюме 
Станли Илнатс винаги е на неподходящото място в неподходящото време. Така попада в лагера за малолетни правонарушители „Зеленото езеро”.
В този лагер насред пустинята всъщност няма никакво езеро. Имало е, но преди повече от сто години. Сега от него е останало само сухото, равно дъно, в което Станли и другите лагерници неуморно копаят дупки. Дали наистина каляват характера си, или всъщност търсят нещо под зоркото око на Директорката?
Изпълнен с шантави образи, мъдър и забавен, „Съкровището от Зеленото езеро” е роман за приятелството, което не се бои дори от смъртоносния жълтопетнист гущер, за любовта и смъртта на най-опасната бандитка в Дивия запад и за едно момче, решено да изрови истината с цената на всичко…

Искаме страхотен превод!
Възлагаме го на нашия колега, преводач и редактор, Владимир Молев. След чудесната работа, която свърши по "Избраните творби на Т. В. Спивет", някак естествено ни дойде да му предложим и следващата ни момчешко-лудешка книга. В Holes има доста каламбури, които по всеобщо мнение Владо е пренесъл на български съвсем успешно. Предполагам, че няма как да е иначе, след като историята за Станли и на него много му хареса. :)

Защо "Съкровището от Зеленото езеро", а не "Дупки"?
Попитаха ни горното и имаме ли право на такава промяна? Да, като български издатели на романа можем по своя преценка да сменим заглавието, стига да се придържаме към сюжета. В случая, буквалният превод би събуждал съвсем различни асоциации в главата на всеки тийнейджър. "Дупки" от Луис Сакър - сериозно?!

Обмислихме различни варианти: "Лагерът край Зеленото езеро", "Божият палец", дори "Прапрадядо ми, онзи непрокопсан-долен-крадец-на-свине". В крайна сметка се спряхме на най-приключенския. "Съкровището от Зеленото езеро" от Луис Сакър - ДА!

За оранжевата корица...
Не знам как да го напиша. Единодушни бяхме, че книгата трябва да "облече" Кремена Пенчева, с която беше привилегия и удоволствие да работим. За съжаление, тя ни напусна и вече не е сред нас; не успя да я завърши. Финалният вариант е наше дело, като сме запазили изцяло идеята й.

И все пак, отзивите?
Засега са отлични и вярвам, че причините са: първо - сюжетът, защото Луис Сакър наистина е създал една интересна история и читателите потъват в нея; второ - начинът, по който ние реализирахме книгата. Лично аз я вкарвам в измислената от мен категория "умни книги за подрастващи", която все повече ще развиваме.

На български вече има 6 лични мнения: 1234, 5, 6.

Откъс с малък спойлер

2 коментара:

  1. Всъщност адски подценявате съвременните тинейджъри, The Cardturner е велика книга и ще им хареса. Даже малко нечестно е така, да им я отнемате, щото харесвали само еднорози. Роулинг може да е добра писателка, но е доста злобна на моменти, докато Сакър е ... как се казва, велик хуманист и познавач на човешката душа (съжалявам, учил съм литература в българско училище, там няма Сакър, има литературна критика).
    Който е харесал Holes, ще хареса и The Cardturner, преведете я.
    Иначе ставате съучастници на учителя ми по литература.

    ОтговорИзтриване
  2. Здрасти, Атанас! Не мога да не се съглася с теб относно определението "хуманист и познавач на човешката душа", даже едва ли бих могла да го синтезирам по-добре. Обаче твърдо стоя зад думите си, че The Cardturner не би имала успех в България. Разбира се, че написаното по-горе е с доста шеговит тон, но да, книга за бриджа няма да се продава, а реалността ни принуждава да се съобразяваме и с това. Колкото до моето лично мнение - романът е приятен, но не мисля, че изпъква твърде ярко на общия фон. Не ни се ще да влизаме в съучастие с който и да е, правим нещата, както ние ги разбираме и с добри намерения и вярваме, че това се забелязва и подкрепя! Благодаря и на теб за коментара, ще пускаме още интересни YA заглавия, следи работата ни. :) Поздрави!

    ОтговорИзтриване