28.05.2013 г.

Хората са слаби в "Между дните" от Андрю Портър

Преди две години така се случи, че ми се падна да работя по едни разкази. "Кратки са и малко странни, но много хубави", ми казаха, а мен ме хвана лек страх да ги започна. Можех ли да знам тогава, че тия разкази, същите, за които разправям сега, ще оставят тъй сладък спомен у мен. Мисля, че това беше първата книга, която четях по работа с читателски интерес. А той е най-голям и със сигурност - най-искрен.

Оттогава препоръчвам "Теория за материята и светлината" пак и пак и при всяка удобна възможност й създавам нови читатели. А те в по-голямата си част остават доволни - знаеш го, когато те разпитват дали ще има нова книга, когато ти споделят как вторият разказ е прочетен четири пъти, а четвъртият е изплакан. Когато напишат това.

Е, нова книга се появи. Нарича се In Between Days и този път е роман. Впрочем, първи за автора, станал известен с писането си в кратки форми. "Между дните" ни разказва за разпада на едно добро семейство. Представи си четирима души, които са свързани по между си с минало, спомени, гени, а не искат да е така и не знаят как да бъдат заедно вече. Ами, това е семейство Хардинг.

И, естествено, Елсън нито веднъж не я попита дали е щастлива. Ако го беше направил, нямаше представа какво би му отговорила. Вероятно нищо. А може би трябваше да му каже истината. Да му разкрие, че нощем, след като той заспеше, тя с часове обикаляше безцелно къщата и се опитваше да прогони изпълзелите в главата й тревожни мисли за Ричард и Клоуи, за това, какви деца ще станат и какви ще бъдат като възрастни, дали ще я презират, дали ще наследят меланхоличната й природа и дали и техният живот ще бъде отровен от един погрешен брак. Отдавна усещаше, че ги поврежда, че допускайки да живеят под един покрив с нея и Елсън, потиска емоционалното им израстване. Въпреки че бяха деца, при това относително добри, тя подозираше, че те усещат нарастващото отчуждение между родителите си и ги интернализират, складират ги в тъмните ъгълчета на съзнанието си, превръщат ги в свой стандарт. Както тя бе повредена от съсипания брак на своите родители, така и те щяха да бъдат повредени от нейния, обречени да повторят грешките й, да преоткрият собствените си неврози, обречени да прекарат живота си в търсене на по-добър модел, по-добра парадигма за любовта.

Андрю Портър и този път стъпва върху човешките слабости. С присъщата си съзерцателност, в продължение на 360 страници, американецът оголва героите си, изкарва всичко гнило от тях, всеки страх и тревога, докато накрая решаваш, че е ненормален да дълбае толкова навътре. Въобще, странна птица е Портър - тих и спокоен в своята тъга, но на мен това ми харесва.

Нещо малко от кухнята!
Не мога да пропусна и две нови неща, през които минах с "Между дните". Първото е, че книгата е такава, каквато е, по мои идея и вкус. Основното ново тук е това, че си намерих сама художници. Още докато Маргарита Терзиева работеше по превода, аз мислех кой е най-подходящ да облече историята с корица. Стигнах до Ина Бъчварова и Владимир Венчарски (Login Design), а те харесаха текста и крайният резултат е повече от страхотен. Често ми се случва да мисля кое заглавие на кой дизайнер би отивало (какво да се прави - концептуална мисъл). На практика обаче винаги всичко е различно и се радвам, че с този мой първи опит успях да си маркирам няколко неща. Това вероятно означава, че мисля.

Второто ново нещо е съвсем дребно. То е, че описах снимката на Андрю Портър от корицата по creative commons, а не по copyright. Едва ли на друг ще му се стори интересно, но аз обожавам каретата в книгите, а също и дреболиите, така че ще излъжа, ако отрека, че си умрях от кеф. :)

На български вече има 3 лични мнения за "Между дните": 1, 2, 3.

Портър for the win! 

0 коментара:

Публикуване на коментар