17.10.2013 г.

Историята продължава така

Нито веднъж наистина не съм помогнал на слънцето да изгрее, 
но повярвайте, беше крайно необходимо да присъствам на изгрева. 
("Уолдън или Живот в гората", Торо)

Стоя на лаптопа у нас и пиша този текст, защото съм уморена. От хора, излизания, от шум и дори от себе си. През последните шест месеца бях в Истанбул и Одрин, в Пловдив и Варна по работа, на палатка в Иракли, в Добрич на гости, минах през хипарското селище Вама Веке в Румъния и приключих с четири дни в Барселона. Междувременно се изнесох от вкъщи и заживях сама. Прекарах безброй вечери с хиляди хора по улиците, а след тях бях директно в леглото и сутринта - на работа. Нещо важно ми се изясни - можеш да живееш както поискаш, не е нужно да се съобразяваш с насадени порядки и заучени "да"/"не". За последното откритие благодаря също на Хенри Дейвид Торо и неговия живот без принцип и на неколцина мои луди приятели. Страхотно лято изкарахме, бих се върнала за още, но догодина. Сега нямам сили.

Нямам сили за протести, нито за весели, шумни компании. Не желая повече да пътувам, защото накрая се почувствах бездомна. Вместо това искам да си стоя у дома, да изключа лаптопа и телефона, да се скрия от всички статии, коментари и снимки. Без повече негативизъм и мрънкане, моля. Трябват ми спокойствие и тишина; да си върна вниманието към някои други работи. Защото Амос Оз май е прав, като пише: "Само самотникът може да бъде прецизен".

Така че чао, мое страхотно лято 2013-о, лягам за зимен сън и се надявам пак да се видим. Скоро и в по-топли дни.

0 коментара:

Публикуване на коментар