27.08.2014 г.

Голямото пътуване на Ета, Ото, Ръсел и Джеймс

Направихме го! Най-сетне пуснахме книга на български преди да е излязла в оригинал. Не, че сме се старали, даже доста се изненадахме, когато преди няколко месеца научихме, че ще сме първи. Но беше от онова изненадване, от което ти става приятно. И това е едното, което искам да кажа за нашата "Ета, Ото, Ръсел и Джеймс" - че с нея Ема Хупър прави световна премиера. Тоест до 20 януари 2015-а романът може да се прочете само на български - на хартия и в електронен вариант! :)

Но стига реклама! Ето го и второто нещо - "Ета, Ото, Ръсел и Джеймс" е най-тихата книга. Защото какви ли пък проблеми могат да създадат трима старци и един Джеймс?

Ета решава да сбъдне мечтата си, като види океана на 3232 км от дома й. Тръгва пеш, нарамила пушка и с няколко неща в торбата. Най-ценното от тях е бележка, с която да не забравя коя е:

Ета Глория Киник от фермата Диърдейл, на 83 години.
Близки:
Марта Глория Киник. Майка. Домакиня (покойница).
Реймънд Питър Киник. Баща. Редактор (покойник).
Алма Габриел Киник. Сестра. Монахиня (покойница).
Джеймс Питър Киник. Племенник. Дете (роден мъртъв).
Ото Вогел. Съпруг. Войник и фермер (жив).
Ръсел Палмър. Приятел. Фермер/изследовател (жив).

Ото през това време прави хартиени скулптури. И си спомня за минало, за всичките изпратени писма: Твой, Ото. / Искрено твоя, Ета. За напускането на дома, за войната.

Ръсел е най-умният и милият тук. Той е куц.

Джеймс е тайна. Може да е истински, може и да не е. Това не бива да ни тревожи.

В "Ета, Ото, Ръсел и Джеймс" има любови, приятелства, писма, война, прошка, но всички те са просто детайли, украса към гръбнака. А той е пътуването, онова голямо пътуване, на което всеки иска да тръгне поне веднъж в живота си. Някой го правят сами, други имат нужда от побутване, трети така и не се решават.

На сутринта, докато закусваха с боровинки, Ета каза:
– Заради океана. Заради него тръгнах. Искам да го видя.
Преди да си заминат, докато мъжът пишеше нещо в бележника си, жената прошепна на Ета:
– Как ми се иска да тръгна с теб.
– Тръгни, какво те спира?
– Не мога – поклати глава тя.
От дърветата излезе джип с огромни гуми, беше дошъл да ги прибере.
– Можеш – настоя Ета.
– Едва ли – отвърна жената през отворения прозорец.

Много страници по-късно:

– Ета...
– Боже! – възкликна Ета.
– Извинявай, извинявай…
– Господи!
– Не се плаши. Аз съм.
– Коя си ти?
– Браяни.
Макар да беше тъмно като в рог, Ета затвори очи. Браяни. Това име ли беше? Познаваше ли човек с такова име?
– Джеймс, ти ли си?
– Не, аз съм, Браяни, репортерката. – Рамото помръдна. Една ръка докосна мишницата на Ета. – Помниш ли ме?
Да, на пипане платът отговаряше на тъмночервения делови костюм.
– Разбира се, че те помня, Браяни. Да не си дошла за друго интервю?
– Не.
– Тук ли живееш?
– На моста ли?!
– Е, не… В този район.
– Не, даже не знам френски. Тук съм, защото… Задачата ми беше да те отразявам. Да пиша за теб и за хората, които те посрещат. Винаги съм там, само че по-отзад в тълпата.
– И нито веднъж не ми се обади.
– Извинявай. Не можах да събера кураж.
– Да не би да искаш да ми дадеш да нося нещо?
– Да – отвърна репортерката. – Точно така.
Тя замълча за момент. Рамото й се повдигна и спадна с въздишка.
– Ета, омръзнаха ми чуждите истории.
– И ми ги носиш на мен?
– Не, донесох себе си.
– Себе си?
– Да. Искам да дойда с теб.
– О!
– Съгласна ли си?
– Ами… добре.
Браяни тръгна от дясната страна, придържайки се за гредите, а Ета продължи от лявата. Лявата ръка на репортерката стискаше здраво дясната на Ета.
– Дали ще ме удържиш, ако някоя от дъските поддаде? – попита Браяни.
– Едва ли – отвърна Ета.
Но въпреки това не се пуснаха, вървяха хванати за ръце, докато не изскочиха, присвили очи от силното слънце, на другия бряг.

И още няколко след тях:

– Браяни, какви са твоите истории?
– Нямам си история, Ета. Точно там е проблемът.
Браяни газеше във водата като чапла, вдигаше високо крак и го спускаше с извито надолу стъпало, сякаш за да не разплиска вълни по повърхността.
– Не може да нямаш.
– Наистина нямам.
– Сигурна съм, че имаш. Някъде на дъното под всичките чужди истории, за които си писала. Забравила си я или не можеш да достигнеш до нея, защото е затрупана от останалите.
– Възможно е.
– Помисли си – подкани я Ета – и ако си спомниш, може да ми разкажеш.
– Добре.

На български има 9 лични мнения за книгата: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9. Повечето се влюбиха в писмата. Аз пък си паднах по разговорите с Джеймс.

0 коментара:

Публикуване на коментар